Трите мойри
Три силуета предат тънка нишка, друг сънува мечти. Преде своя стара мечта — че не боли и че тича. После отваря очи и протяга ръце да обича. А нишката трепва, иде вълна, иде студ, пак...
Author: Andy Stoycheff
L’homme qui rit
Hier j’étais comme l’homme qui rit J’avais atteint maîtrise d’apparition Maintenant je suis rempli de vide – Comme si Hugo ne m’eut jamais écrit.
Adieu, idéal!
J’ai cru avoir trouvé un livre exquis Ce livre je discerne, feuillette, récite Mes nuits saturées, triomphantes, pleines d’ardeur Mes jours en attente. Helas, même qu’il serait mon idéal Il cherche — et la mérite...
Да си тръгнеш с вятъра
Ако някога — когато си отида — поискаш пак да ме докоснеш тръгни със вятъра. Иди където той отива защото там и аз ще съм отишъл. Там — от другата страна на хоризонта слънцето не спира своя...
Carpe diem*… в едно бизнес училище – Част II
Ако ме питаш с какво се занимавам, ще ти кажа, че всеки ден се докосвам до жадни за знания умове. Ако ме питаш каква е длъжността ми, ще ти кажа, че съм главен измисляч...
Не учете децата на…
Ето на какво попаднах съвсем наскоро. Една песен на Джорджо Габер, която заслужава да бъде изслуш(в)ана в смирение и с известна доза срам за нещата, които вече сме сторили, а може би не е...
Carpe diem*… в едно бизнес училище!
Ако ме питаш с какво се занимавам, ще ти кажа, че всеки ден се докосвам до жадни за знания умове. Ако ме питаш каква е длъжността ми, ще ти кажа, че съм главен измисляч...
И биде нощ, и биде ден.
Е, един малък личен проект, който обмислям от доста време (благодаря и на приятелите си, които ме насърчаваха да го осъществя), най-сетне вижда бял свят чрез този блог. Бързам да предупредя, че няма да...
