Author: Andy Stoycheff

Реших да се подложа на изпитание и за две седмици да мина на ежедневни тренировки в залата. Пълна тренировка с “разходка” по уредите, едночасова. Сега, почти в средата на тоя пъклен план, съм почти...

За пръв път превеждам себе си. И откривам в това странна и неподозирана красота. И употреба на езика по начин, който с размах и гръм разблъсква хоризонти. Френският стих изпреварва българския си превод като...

Влюбих се в птиче. Кротко кацна до мен, огледа се, сгуши се в шепи. Окъпа се в моите сълзи на радост, погледна ме тихо, прегърна ме с поглед, изпърха да литне. Вдигнах шепи нагоре...

Социумът е съвкупност от индивидуалности, а не аморфна маса. Социумът може да бъде агрегиран само по изкуствен начин и чрез принуда, което всъщност е функцията на нормите и правилата. Общоприемливото поведение е теоретичен конструкт,...

Написах името си със боички на лист по-бял и от най-бялото платно, но гръмна гръм, смрачи се, дъжд листа посипа и буквите отми и сля в едно. Ти мислиш, че си победил, нали? Че...

“Вретено” е стихотворение, което Моис Бело написа след и по повод “Трите мойри”. Моис успява по невероятен начин да усеща това, което се опитвам да изразя, и го пресъздава и надгражда великолепно. Ако моето...

Едно настояще, което не може да бъде, а иска да е. Мечтание тайно, което не иска да чака, не може да спре. Съмнение бавно всичко превръща в не-мисли, не-чувства и не-битие. Един спрял часовник,...