Author: Andy Stoycheff

Ангели от камък

Какво пък, тъй е редно – листата вече уморено не шумят под стъпките на уморената надежда, студен бастун през мократа мъгла треперещо в студеното проглежда. Какво пък, тъй е просто – ръка протягат ангели...


Земетръс

Земетръсът в ръцете ми като неуверен крадец в първото си престъпление преследва по лицето ти с вятърно докосване на годините дълбоките земедели. И разрива над очите ти сребърните преспи, които непокорно коронясват годините ти,...


Пътници са стиховете на поета

Сред меките възглавници на пода, пред една камина, са скупчени идеи за стихове и безприличия – в компанията на висока – с плътно тяло – чаша вино безплътни думи кандидатстват за величие. На топки смачкани са бивши...


Събуждане

Утрото ме буди с маракаси, нетърпеливи за игра, и рошав поглед, който пита “Как си?”


Дупка във времето

Счупих стрелките на всички часовници и завързах очите на всички часовникари. Пратих в кръчмата всички стражари и с парите за черни дни платих на кръчмаря. Засадих цветя на гарата, между релсите, за да скръцнат възхитено спирачките на...


Къде започвам аз, къде завършваш ти

Къде започвам аз, къде завършваш ти — слепи въжеиграчи с поглед във високото — а щръкналите в жадните ни умове посоки прегърнати чертаят нови снежни хребети. Къде започвам аз, къде завършваш ти…


A Sonnet For Two

A maladroit attemp to express the love and affection for two close friends, Tessa and Rick, who committed themselves to togetherness in a magnificently vivid, colourful and sincere celebration of their union. I was...


Въгленово черно

Пак е от ония дни, в които ми е въгленово черно. Слънцето почти не свети и мъждука само нервно. Някакъв избягал лъч —  незнаещ сам къде отива — пали ме като цигара, свита от изтръгнат нерв, усукан в стегнат...