Andy Stoycheff. The Blog.

Събуждане

Утрото ме буди с маракаси, нетърпеливи за игра, и рошав поглед, който пита “Как си?”


Дупка във времето

Счупих стрелките на всички часовници и завързах очите на всички часовникари. Пратих в кръчмата всички стражари и с парите за черни дни платих на кръчмаря. Засадих цветя на гарата, между релсите, за да скръцнат възхитено спирачките на...


Къде започвам аз, къде завършваш ти

Къде започвам аз, къде завършваш ти — слепи въжеиграчи с поглед във високото — а щръкналите в жадните ни умове посоки прегърнати чертаят нови снежни хребети. Къде започвам аз, къде завършваш ти…


A Sonnet For Two

A maladroit attemp to express the love and affection for two close friends, Tessa and Rick, who committed themselves to togetherness in a magnificently vivid, colourful and sincere celebration of their union. I was...


Въгленово черно

Пак е от ония дни, в които ми е въгленово черно. Слънцето почти не свети и мъждука само нервно. Някакъв избягал лъч —  незнаещ сам къде отива — пали ме като цигара, свита от изтръгнат нерв, усукан в стегнат...


Пролетни свалки

Познато много ми е това пълзящо топло буболечене — с възторзи пука пролетта и мислите ми са съблечени. Напукана лежи в прахта на предния сезон обвивката — на мократа следа солта сега облизва ми усмивката. Върху...


Никога сам, нивга с разни

В тая мъгловитост пухчеста не си виждам даже мислите — сякаш дъхчета на духчета рисуват — босоноги — смисли. Потни стръкчета треви — очарователно някак наежени  — разсъбличат мен дори по свенливости натаралежени. И намига мъглата загадъчно,...


Нарисувай ми дума

Нарисувай ми дума – само ти знаеш как, насънувай я, моля те, в сън без часовници, и ще скрием и двете от всеки забързан тиктак и от всеки тълмач, и от всяка тълковница. И ще яздим през...