Купчинка копчета любов — грижливо в джоба скрити — преди да мръкне още бързам тайно да пришия; по-беден няма да си легна — ще се свия на тревата, а по-богати утре с цяло копче ще се будят непознати....

В очите ти го чувам — като водопаден грохот — това уплашено ‘Обичам те’, непромълвено иззад устните, залостени с най-яките резета — мълчаливите. И всеки път, когато тихичко не ми го казваш, поглеждам си дланта, а там като...

Натъпквам си в ушите всяка сутрин парченца сирене и ноти — сиренето за разкош, срещу униние, или пък просто в случай, че през деня се сблъскам със бутилка вино, а нотите — за да не чувам чужди...

Четири варианта (на български) на един прекрасен стих на Гай Валерий Катул (Gaius Valerius Catullus): Catullus Carmen V […] Da mi basia mille, deinde centum, dein mille altera, dein secunda centum, deinde usque altera...

Един сонет в отговор на закачливото предизвикателство на скъп приятел 🙂 Не можех да пренебрегна ръкавицата — и на свой ред хвърлих моята! — Към бляскавите партии — в театъра възможни — ламтеж таят...

Нарисувахме си с тебе точка — позабравили урока, че точката е просто кръг, кръгът — съдбата на безкрая, и точката превърнахме в ново начало — в безкрайно пътешествие с билет за двама. Така — обречена на незапълване — запътешества...

Живея като Феникс — но по-малко мъдро, по-малко благородно, по-малко красиво. В жарта — и само там — намирам своя смисъл; пак там сънувам как летя — тъй както ми е писано. Догарям цял и с уморена...

Говорят ли пазачите на фарове с умиращи звезди преди закуска? Много ли струва да поръчаш за тъжно конче пак усмихнато лице? Какво сънуват рано сутрин в петък зелените възглавници на маргаритки? Заспиват ли изобщо...