Не ме моли да ставам твой герой — в геройствата аз май не вярвам вече. Триглавата ламя сега живее в задния ми двор, на ябълкова диета е — и никому не пречи. Не ме моли...

I. Хайзенберг Седя на една малка маса в едно малко кафене в Барселона и изучавам лицата на хората които не ме забелязват. Мислите ми се разхождат, съблечени само по импулс, с лист хартия и...

Облякох вечерта си в шоколад и вино, за да забравя огъня, разкъсващ вените. Изправен сам — по силует и чаша само — съблякох всички мисли пред камината. Тишината ослепя и Нищото напълни чашата ми с Демони.

Тази сутрин в залата се състезавах със себе си. Май победих. Ще бъда победител за няколко часа. После — всичко отначало и пак един срещу друг.

Понякога Човек се затичва твърде бързо. Понякога просто още не е готов за това. Понякога сблъсъкът с тази реалност е тъжен. Понякога е плашещ. Понякога е чудесен повод Човекът да се изправи отново, да...

I. Събрах — най-сетне — сили да те пусна — тъй трудно, а сто пъти с други съм го правил вече. Обичането с тебе — взел го дявол! — още ми е вкусно — като сладкиш със боровинки,...

* — Няма нищо — продължи, както се надяваше, с глас на роден водач. — Хайде, момчета! Последният… — Последния хич не го мисли — измънка нечий глас нейде отзад. — Искаме да видим...

Отивайки си, две неща ми каза: “не хващай нож — от лошото аз ще те пазя”. Пазѝ ме още — твоята усмивка тогава сгуших в детската обвивка. А после станах пламък, роден в жарта на...