Сериозният вариант: Вкусно е някак да мисля отново за теб — макар да не спира дъждът зад клепачите — дъх на канела и пламък на свещи танцуват дует и премълчан шоколад се разлива на вишневи пластове....

Далеч си. С теб сега делят ни километри, ала Далеч съвсем не се дели на две — както не се делят Обичам и Благодаря ти — а с всеки друг делят ме светове… Далеч ли? —...

На проскърцващо хлипаща дървена пейка, пропита с плача на среднощния дъжд, уж за кратко приседнал — безчувствено сам и безмълвно отсъстващ, отчупвам парченца усмихнато минало. И ги пробвам на вкус, и ги спомням на допир,...

Не станах пристан тих за твоята пътуваща искра, но искам – мога – Фар за теб да бъда във мъглите, че няма как искрата да се влюби в тихата вода, но Фарът може своето искрящо...

“А медлено ще чезне вечерна позлата на висоти, остали тайна за мечтата.” П. Яворов, В часа на синята мъгла Много усмивки сподавих − сподавих от страх. А трябваше да се усмихвам, тъкмо защото се боях. Много...

В ноктюрните ми дни объркали часовника се будят нощните ми демони. Във белите ми нощи мечтите ми сънуват как утре черното е бяло още. И на сантиментални струни нощите ми свирят реквием а дните...

Рядко е дадено на човек да открие нещо ново. Най-често в откривателствата си преоткриваме онова, което на други отдавна е известно. И все пак, в личната малка моя вселена, попаднах за първи път на...

“Тези стихове допълват и продължават една тема, започната с Трите мойри, Вретено и Докосващ ум, а може би и други. Но не я приключват. Още не.” Така въведох преди седмици едно стихотворение, което нарекох...