Author: Andy Stoycheff

Нарисувахме си с тебе точка — позабравили урока, че точката е просто кръг, кръгът — съдбата на безкрая, и точката превърнахме в ново начало — в безкрайно пътешествие с билет за двама. Така — обречена на незапълване — запътешества...

Живея като Феникс — но по-малко мъдро, по-малко благородно, по-малко красиво. В жарта — и само там — намирам своя смисъл; пак там сънувам как летя — тъй както ми е писано. Догарям цял и с уморена...

Говорят ли пазачите на фарове с умиращи звезди преди закуска? Много ли струва да поръчаш за тъжно конче пак усмихнато лице? Какво сънуват рано сутрин в петък зелените възглавници на маргаритки? Заспиват ли изобщо...

Сериозният вариант: Вкусно е някак да мисля отново за теб — макар да не спира дъждът зад клепачите — дъх на канела и пламък на свещи танцуват дует и премълчан шоколад се разлива на вишневи пластове....

Далеч си. С теб сега делят ни километри, ала Далеч съвсем не се дели на две — както не се делят Обичам и Благодаря ти — а с всеки друг делят ме светове… Далеч ли? —...

На проскърцващо хлипаща дървена пейка, пропита с плача на среднощния дъжд, уж за кратко приседнал — безчувствено сам и безмълвно отсъстващ, отчупвам парченца усмихнато минало. И ги пробвам на вкус, и ги спомням на допир,...

Не станах пристан тих за твоята пътуваща искра, но искам – мога – Фар за теб да бъда във мъглите, че няма как искрата да се влюби в тихата вода, но Фарът може своето искрящо...

“А медлено ще чезне вечерна позлата на висоти, остали тайна за мечтата.” П. Яворов, В часа на синята мъгла Много усмивки сподавих − сподавих от страх. А трябваше да се усмихвам, тъкмо защото се боях. Много...