Author: Andy Stoycheff

I. Събрах — най-сетне — сили да те пусна — тъй трудно, а сто пъти с други съм го правил вече. Обичането с тебе — взел го дявол! — още ми е вкусно — като сладкиш със боровинки,...

* — Няма нищо — продължи, както се надяваше, с глас на роден водач. — Хайде, момчета! Последният… — Последния хич не го мисли — измънка нечий глас нейде отзад. — Искаме да видим...

Отивайки си, две неща ми каза: “не хващай нож — от лошото аз ще те пазя”. Пазѝ ме още — твоята усмивка тогава сгуших в детската обвивка. А после станах пламък, роден в жарта на...

Купчинка копчета любов — грижливо в джоба скрити — преди да мръкне още бързам тайно да пришия; по-беден няма да си легна — ще се свия на тревата, а по-богати утре с цяло копче ще се будят непознати....

В очите ти го чувам — като водопаден грохот — това уплашено ‘Обичам те’, непромълвено иззад устните, залостени с най-яките резета — мълчаливите. И всеки път, когато тихичко не ми го казваш, поглеждам си дланта, а там като...

Натъпквам си в ушите всяка сутрин парченца сирене и ноти — сиренето за разкош, срещу униние, или пък просто в случай, че през деня се сблъскам със бутилка вино, а нотите — за да не чувам чужди...

Четири варианта (на български) на един прекрасен стих на Гай Валерий Катул (Gaius Valerius Catullus): Catullus Carmen V […] Da mi basia mille, deinde centum, dein mille altera, dein secunda centum, deinde usque altera...

Един сонет в отговор на закачливото предизвикателство на скъп приятел 🙂 Не можех да пренебрегна ръкавицата — и на свой ред хвърлих моята! — Към бляскавите партии — в театъра възможни — ламтеж таят...