Влюбих се в птиче. Кротко кацна до мен, огледа се, сгуши се в шепи. Окъпа се в моите сълзи на радост, погледна ме тихо, прегърна ме с поглед, изпърха да литне. Вдигнах шепи нагоре...

Социумът е съвкупност от индивидуалности, а не аморфна маса. Социумът може да бъде агрегиран само по изкуствен начин и чрез принуда, което всъщност е функцията на нормите и правилата. Общоприемливото поведение е теоретичен конструкт,...

Написах името си със боички на лист по-бял и от най-бялото платно, но гръмна гръм, смрачи се, дъжд листа посипа и буквите отми и сля в едно. Ти мислиш, че си победил, нали? Че...

“Вретено” е стихотворение, което Моис Бело написа след и по повод “Трите мойри”. Моис успява по невероятен начин да усеща това, което се опитвам да изразя, и го пресъздава и надгражда великолепно. Ако моето...

Едно настояще, което не може да бъде, а иска да е. Мечтание тайно, което не иска да чака, не може да спре. Съмнение бавно всичко превръща в не-мисли, не-чувства и не-битие. Един спрял часовник,...

Три силуета предат тънка нишка, друг сънува мечти. Преде своя стара мечта — че не боли и че тича. После отваря очи и протяга ръце да обича. А нишката трепва, иде вълна, иде студ, пак...

Hier j’étais comme l’homme qui rit J’avais atteint maîtrise d’apparition Maintenant je suis rempli de vide – Comme si Hugo ne m’eut jamais écrit.

J’ai cru avoir trouvé un livre exquis Ce livre je discerne, feuillette, récite Mes nuits saturées, triomphantes, pleines d’ardeur Mes jours en attente. Helas, même qu’il serait mon idéal Il cherche — et la mérite...