Author: Andy Stoycheff

Денят боли — стрелките на часовника пробождат всички часове. Чарът е дантела, oплетена около черни дупки. Усмихнат съм, а капките от лепкави рубини са усилието да ме има.

Нямам вече Болни теми — излекувани са всичките. Мислите ми — уморените — пратих на почивка. Упоих до сън Тревогите — закачих усмихнат етикет. Сбогом казах на Неволите — преродих се в Амулет.

Пръскам с шепи бели букви върху шоколадови листа — върху есента подрежда зимата вкуса на името ти.

Ако някога, когато си отида поискаш пак да ме докоснеш, тръгни със вятъра – иди, където той отива, защото там и аз ще съм отишъл. Не тръгвай, остани, виж колко е красиво и как намига хитровито...

Господар на небето, Повелител на всичко летящо, мощно обгръща с крилете си хода на времето в нокти грабнал сърцето си — още туптящо — и на своята вечна надежда в Човеците бремето. Той мисли високо, пронизващо,...

Още ги има. Мантиите вълшебни са скрити днес под строгите костюми, проблясъкът на жезлите им древни грижливо скътан е — облечен в думи. Сред нас вървят. Магията висока сбира любов, трапчинки и въпроси, които човеците пилеят...

През 2009, месеци след издаването на първия му албум,  Алесандро Манарино печели с него наградата “Джорджо Габер”. Роден в Рим през 1979 г., Манарино е сочен от някои критици за наследник на Фабрицио де Андре. Четвъртият...

Тази сутрин съм особено оптимистично настроен. Не за нещата, които се случват или биха се случили около мен, а за нещата, които сам бих могъл да накарам да се случат. Които ще накарам да...