Трите мойри

Три силуета предат тънка нишка, друг сънува мечти.
Преде своя стара мечта — че не боли и че тича.
После отваря очи и протяга ръце да обича.
А нишката трепва, иде вълна, иде студ, пак вали.

Тази нощ — като всяка — той плахо оставя навън
вино, три хляба и малко пари.
Сутрин наивно поглежда дали за тях са дошли,
а после с тъга се досеща — туй беше насън.

Той знае обаче — в нишката трябва да има
ден, в който този стих е усмихнат, а не уморен.
И дири, и пита, и проси — твърдо решен
на стиха да намери усмихната рима.

P.S. След “Трите мойри” е задължително да прочетете и неговия побратим “Вретено” на Моис Бело.

Снимка: Nicolasprieur/Flickr