За деконструкцията, еволюцията и перпендикулярите
Изображение: Michael Aaron Williams, http://michaelaaronart.com/
Социумът е съвкупност от индивидуалности, а не аморфна маса. Социумът може да бъде агрегиран само по изкуствен начин и чрез принуда, което всъщност е функцията на нормите и правилата. Общоприемливото поведение е теоретичен конструкт, който в най-добрия случай посочва равноотдалеченост на нормата от иначе ясно отграничимите ценностни системи на суб-социумите.
Средностатистически човеци няма. Всички сме – в известен смисъл – антропоморфни. Наподобяващи или фалшиви човеци, поне от гледна точка на обобщения социум, защото не отговаряме на средностатистическата норма, а само се приближаваме или отдалечаваме от нея. Или реални човеци, ако сменим гледната точка – тогава фалшив става деконструираният социум.
В хипотезата на фалшивите човеци оплакваме провала на социума тогава, когато количеството индивиди и суб-социуми под линията на нормата вземе превес. В хипотезата на реалните човеци наподобяването е изведено от уравнението и линия на нормата не съществува. “Приличам на” е заменено от “съм”.
Еволюцията се прави от човеци, които са, а не от такива, които приличат. Революцията е за фалшивите човеци – те наподобяват, за да управляват и бъдат управлявани чрез тази манипулация. Революцията наподобява и възпроизвежда вече еволюиралото – разликата е само в мащаба. Еволюцията извежда формулите, революцията прилага формулите.
Когато навлезеш в себеанализ и затърсиш причината за деконструкцията около теб, спомни си, че си част от реалните човеци, които създават еволюция. Провалът в прилагането е провал на създаването на революция, а това не е твоята роля. Когато те критикуват от линията на обществената нормала, спомни си, че твоята нормала е твоето “съм”, а не тяхното “приличам на”. Спомни си, че нормалата е всъщност перпендикуляр към правата. Да се опитваш да угодиш на своя перпендикуляр е математически невъзможно.
