Category: Стихове

Пролетни свалки

Познато много ми е това пълзящо топло буболечене — с възторзи пука пролетта и мислите ми са съблечени. Напукана лежи в прахта на предния сезон обвивката — на мократа следа солта сега облизва ми усмивката. Върху...


Никога сам, нивга с разни

В тая мъгловитост пухчеста не си виждам даже мислите — сякаш дъхчета на духчета рисуват — босоноги — смисли. Потни стръкчета треви — очарователно някак наежени  — разсъбличат мен дори по свенливости натаралежени. И намига мъглата загадъчно,...


Нарисувай ми дума

Нарисувай ми дума – само ти знаеш как, насънувай я, моля те, в сън без часовници, и ще скрием и двете от всеки забързан тиктак и от всеки тълмач, и от всяка тълковница. И ще яздим през...


Солено

Скала в морето — там, в далечината. Протегнат спомен към небето. На две въздишки време от чертата. Вълна прегръща босоногото момче. — Отдръпне ли солените си пръски, кой друг ще го обича топло?


До теб

Аз имам своя тиха единица за мерене на всякакви далекости: светът — от теб до мен — е точно един запомнен поглед разстояние. За всичко, сътворено в седем дни, ще угася очи — така ще остарея. В несътворено тъмно...


Аз — непознатият

Ако за теб аз Пролет бях, да, щях да бъда неуместен, нетърпелив и ослепителен — като червилото по бялото на ризата. После — в Лятото и Есента — щях да съм полъха на нощите, които разсъбличат с гризане очертанията мъгловити...


Тристан

В очите му чета — уплашени от мен — прегръдки и все пак топло сгушва рошави тревоги на гърдите ми а щом света разкъсат пак на тялото ми тръпките уплашена ръка прегръща храбро дните ми....


Лепкави рубини

Денят боли — стрелките на часовника пробождат всички часове. Чарът е дантела, oплетена около черни дупки. Усмихнат съм, а капките от лепкави рубини са усилието да ме има.