Фар

Не станах пристан тих за твоята пътуваща искра,
но искам – мога – Фар за теб да бъда във мъглите,
че няма как искрата да се влюби в тихата вода,
но Фарът може своето искрящо братче да води
през бурните вълни, през дните и през сто луни
и всеки път, щом пътят ти край тоя Фар заходи,
ще можеш ти да се огледаш в мен, а аз самият
ще се гордея с твоето парченце в мен и ще раздавам
на всички това, което сълзите не могат да измият.

***

Тези стихове са побратимени в съзнанието ми с една трогателна песен на Pink Martini: