Пулс и импулси

“Тези стихове допълват и продължават една тема, започната с Трите мойри, Вретено и Докосващ ум, а може би и други. Но не я приключват. Още не.”

Така въведох преди седмици едно стихотворение, което нарекох Body electric – с очевидна препратка към Уитман и неговото I sing the body electric от сборника Leaves of grass. Натоварено с твърде много смисли, тъга и болка, днес показвам “превода” му – пак мой, поради което е почти огледален образ на оригинала. Нещо, което само авторовият превод може да постигне, защото му липсват изкушенията да додаде от себе си още нещо.

Електрическото тяло
(тъй майсторски от тебе, друже Уолт, възпято)
замира в заслепяващ гняв,
загубило контрол, загубило опора, вяра –
проблясва в гърч, отпуска мускули и пада.

Объркан дух в тревога стяга гръд и свива тяло,
от там прогонва всеки дъх, угасва всяка свещ.
Но призрачна поява подчинява този мрак зловещ –
сега в одеждите на чистата любов обвит изцяло.

В замах тоз призрак тъмнината укротява и съживява
с нетленни думи що преди лежало бе в несвяст
и под воала, скриващ две тела от болката във огнения свят,
връз призракова плът за миг покой духът ми се склонява.

Електрическото тяло
почива във тревожно неспокойство –
тоз скъп дует съдбата да не погне като хрътка
и да не го лиши от сладката прегръдка.

Body electric stalled in blinded fury,
lost temper, lost faith and lost grace,
lays down his arms and rests all brace.

Unrested soul contracts my chest
arrests my breath and shuts all light.
Then he comes forth and fights the darkest blight
in naked love’s most splendid vest.

His calming presence veils the dark in stole.
Unwhispered words revive what once laid dead,
and whilst the veil conceals two bodies yet unwed
upon his rested arm I slowly rest my rested soul.

Body electric rests in quiet worry
lest Fates awake, and lay him bare,
and dispossessed of his embrace.

Снимка: Liz Foley/Flickr. Всички права запазени.

Снимка: Liz Foley/Flickr. Всички права запазени.

Това също може да ти хареса...