Парченца усмихнато минало
На проскърцващо хлипаща дървена пейка,
пропита с плача на среднощния дъжд,
уж за кратко приседнал —
безчувствено сам и безмълвно отсъстващ,
отчупвам парченца усмихнато минало.
И ги пробвам на вкус, и ги спомням на допир,
и в шепа ги стискам до кръв и до бяло,
а после протягам ръка към небето —
птиче каца и сгушва се в празната длан
и с нечута от никой усмивка здрависвам се с вятъра.
Бавно, тихичко, нежно — щастлив.
Снимка: face plant/Flickr. All rights reserved.
