Напред

I.

Събрах — най-сетне — сили да те пусна —
тъй трудно, а сто пъти с други съм го правил вече.
Обичането с тебе — взел го дявол! — още ми е вкусно —
като сладкиш със боровинки, като шоколад с череша…

Но залезът — подлец! — в безвремието вплете ме изкусно:
о, знаел е, че с края му е изгревът не толкова далече!

II.

Върви сега — танцувай, смей се, друг обичай,
а аз — щастлив — ще гледам кротко как гори камината.
И в пламъците ще те виждам като тичаш:
ще виждам бъдеще — и в него — как искрят очите ти!

Ще си отворя пак бутилка прашна старо вино
и в чашата и в огъня ще гледам как се стапя зимата.

III.

А някой ден, щом пак те срещна при лалетата,
ще се престорим с дяволито смигване на непознати,
до моста ще забравим за една нощ етикета,
и във прегръдка — пак ще си забравим имената.

На сутринта вкуса ще помним само на букетите
и мириса на другия, залепнал за телата.

Снимка: Takashi.M/Flickr

Снимка: Takashi.M/Flickr

Това също може да ти хареса...