Запазих ги за теб

“А медлено ще чезне вечерна позлата
на висоти, остали тайна за мечтата.”
П. Яворов, В часа на синята мъгла

Много усмивки сподавих − сподавих от страх.
А трябваше да се усмихвам, тъкмо защото се боях.
Много прегръдки спестих − от умора и болка.
Сега уморено и с болка тъгувам за всяка от тях.

Много думи изрекох, които не исках.
Затова ги изрекох − защото не ги исках.

Две думи само запазих − за себе си.
Защото тях − тях най-много обичам сега.
За себе си ли казах? Запазих ги за теб.
А днес изпращам теб и се сбогувам с тях − сега − в часа на тихата мъгла.

Снимка: Hazel Hogarth/Flickr. All rights reserved.

Снимка: Hazel Hogarth/Flickr. All rights reserved.

Това също може да ти хареса...