Дупка във времето

Счупих стрелките
на всички часовници
и завързах очите
на всички часовникари.

Пратих в кръчмата
всички стражари
и с парите за черни дни
платих на кръчмаря.

Засадих цветя
на гарата, между релсите,
за да скръцнат възхитено
спирачките на всички влакове.

Издълбах за нас двамата
дупка във времето
и облепих стените
с откъснати парчета
от снощното небе
и в стъписания свят
само уличните кучета
ръмжат одобрително,
когато виждат
ръката ти в моята.

А часовниците
още са тихи,
часовникарите –
още слепи,
стражарите –
още пияни,
кръчмарите –
по-богати,
а влаковете
още миришат
цветята.

И ще е така
цяла вечност –
докато двамата с теб
не отместим погледи
не отдръпнем ръце
и не вдишаме отново.

Цяла вечност.

Снимка: José Pedro Costa / Flickr (Creative commons)

Снимка: José Pedro Costa / Flickr (Creative commons)

Това също може да ти хареса...