Аз — непознатият

Ако за теб аз Пролет бях,
да, щях да бъда неуместен,
нетърпелив и ослепителен —
като червилото по бялото на ризата.
После — в Лятото и Есента —
щях да съм полъха на нощите,
които разсъбличат с гризане
очертанията мъгловити
на най-запомненото ти обичане.
А ако бях за теб и Зимата,
аз щях да бъда зима в топъл вълнен шал,
ръсеща хрускави кристали —
като дрезгавия хрип
на Сачмо, Шарл или Едит,
очакващ Края пред камината.

Но аз не съм сезон — не се повтарям —
а щом умрат след мен и римите,
постеля името ми ще намира —
в Речника — на Непознатите.

Снимка: James Whitesmith / Flickr

Снимка: James Whitesmith / Flickr

Това също може да ти хареса...