Тънкости в занаята 2

Днес със сутрешния ми чай дойде и благата вест за протекъл бойлер. Със скорост близка до тая на Роуд Рънър (от Койота и Пътния бегач) обиколих три магазина, купих нов, натоварих, разтоварих, окабелих, отръбих (това е интересно словесно попадение и заслужава допълнително оглеждане в дни, лишени от монтиране на бойлери) и гордо пуснах в експлоатация една 100-литровка. Обемна и със серпентина. Така пишеше на опаковката.

Обемна беше. И тежка. Обемът сигурно беше запълнен с нещо, без съмнение за удобство при транспортиране и повдигане.

Накрая даже и вода потече. Отвсякъде. Не бях пропуснал нито една връзка, всички побързаха да ми засвидетелстват нагледно, че вода в системата има. Явно дори повече от нужното. Това много помогна в споменатата система масирано да бъде вкарано и електричество, но то явно си имаше собствени и много гъвкави идеи как точно да го топли тоя бойлер. В крайна сметка се установи, че навсякъде, дето имаше вода, имаше и ток. Извираше директно от водата. Много практично. Не е нужно да ползваш клеми – директно потапяш предварително оголен проводник в локва, в която пак предварително си се уверил (с пръст, щото не вярваме на фазомера, пък и къде точно в локвата ще я дирим тая фаза, тя просто си плува на воля), че има ток.

Сега си търся работа в сектора на строителството и ремонтите. Ще бъда незаменим с умението да съчетавам част ВиК и част Електро. Унитарен метод, един вид.

Снимка: Ryan Hyde / Flickr