И биде нощ, и биде ден.
Е, един малък личен проект, който обмислям от доста време (благодаря и на приятелите си, които ме насърчаваха да го осъществя), най-сетне вижда бял свят чрез този блог.
Бързам да предупредя, че няма да има фанфари и червен килим. Мисля да го карам тихичко. Не планирам някаква определена честота на обновяване. Ако пък взема без да искам да напиша нещо, което си заслужава да се прочете… е, в такъв случай то – нещото – само ще намери път към читателите си.