Дяволско домино

Тоя ли лъскав потир, който пази мрачните рани от зъбите
на тълпи кални очи, които са пробвали златото му?

Това ли вино, което прежадно кръволочат коремести тонзури,
вироносно провесили на килиите си отшелнически знакове?

Тоя ли къшей сух хляб, който обърнати очи поглъщат с досада,
дращи гърла, свикнали по-други нашествия да гостоприемат?

Това ли писание, велелепно разстлано по олтарния престол,
което изтръскват както трохи от престилката на гостилничар?

Тая ли трескà от мътно дърво, която може навярно да донесе Спасение
само на някое семейство дървеници, което ще прогризе през нея зимата?

Тая ли потъмняла кост, по която още се чете етикетът на търговеца,
и която е вече целувана повече, отколкото разблудните жени в града?

Тия ли стени, пред които черноризци коленичат пред изписани в бяло ангели
и под които черни плащове грубо насилват сподавен ангелски плач?

Ти ли, Domine,
или крият се всички зад Твоето Дяволско домино…?