Нарисувай ми дума – само ти знаеш как,насънувай я, моля те, в сън без часовници,и ще скрием и двете от всеки забързан тиктаки от всеки тълмач, и от всяка тълковница. И ще яздим през цялата пясъчна вечност,в...

Скала в морето — там, в далечината. Протегнат спомен към небето. На две въздишки време от чертата. Вълна прегръща босоногото момче. — Отдръпне ли солените си пръски, кой друг ще го обича топло?

Аз имам своя тиха единица за мерене на всякакви далекости: светът — от теб до мен — е точно един запомнен поглед разстояние. За всичко, сътворено в седем дни, ще угася очи — така ще остарея. В несътворено тъмно...

Ако за теб аз Пролет бях, да, щях да бъда неуместен, нетърпелив и ослепителен — като червилото по бялото на ризата. После — в Лятото и Есента — щях да съм полъха на нощите, които разсъбличат с гризане очертанията мъгловити...

В очите му чета — уплашени от мен — прегръдки и все пак топло сгушва рошави тревоги на гърдите ми а щом света разкъсат пак на тялото ми тръпките уплашена ръка прегръща храбро дните ми....

Денят боли — стрелките на часовника пробождат всички часове. Чарът е дантела, oплетена около черни дупки. Усмихнат съм, а капките от лепкави рубини са усилието да ме има.

Нямам вече Болни теми — излекувани са всичките. Мислите ми — уморените — пратих на почивка. Упоих до сън Тревогите — закачих усмихнат етикет. Сбогом казах на Неволите — преродих се в Амулет.

Пръскам с шепи бели букви върху шоколадови листа — върху есента подрежда зимата вкуса на името ти.