Author: Andy Stoycheff

Пак е от ония дни, в които ми е въгленово черно. Слънцето почти не свети и мъждука само нервно. Някакъв избягал лъч —  незнаещ сам къде отива — пали ме като цигара, свита от изтръгнат нерв, усукан в стегнат...

Познато много ми е това пълзящо топло буболечене — с възторзи пука пролетта и мислите ми са съблечени. Напукана лежи в прахта на предния сезон обвивката — на мократа следа солта сега облизва ми усмивката. Върху...

В тая мъгловитост пухчеста не си виждам даже мислите — сякаш дъхчета на духчета рисуват — босоноги — смисли. Потни стръкчета треви — очарователно някак наежени  — разсъбличат мен дори по свенливости натаралежени. И намига мъглата загадъчно,...

Нарисувай ми дума – само ти знаеш как,насънувай я, моля те, в сън без часовници,и ще скрием и двете от всеки забързан тиктаки от всеки тълмач, и от всяка тълковница. И ще яздим през цялата пясъчна вечност,в...

Скала в морето — там, в далечината. Протегнат спомен към небето. На две въздишки време от чертата. Вълна прегръща босоногото момче. — Отдръпне ли солените си пръски, кой друг ще го обича топло?

Аз имам своя тиха единица за мерене на всякакви далекости: светът — от теб до мен — е точно един запомнен поглед разстояние. За всичко, сътворено в седем дни, ще угася очи — така ще остарея. В несътворено тъмно...

Ако за теб аз Пролет бях, да, щях да бъда неуместен, нетърпелив и ослепителен — като червилото по бялото на ризата. После — в Лятото и Есента — щях да съм полъха на нощите, които разсъбличат с гризане очертанията мъгловити...

В очите му чета — уплашени от мен — прегръдки и все пак топло сгушва рошави тревоги на гърдите ми а щом света разкъсат пак на тялото ми тръпките уплашена ръка прегръща храбро дните ми....