Феникс
Живея като Феникс — но по-малко мъдро,
по-малко благородно, по-малко красиво.
В жарта — и само там — намирам своя смисъл;
пак там сънувам как летя — тъй както ми е писано.
Догарям цял и с уморена болка всяка нощ, а сутрин
изравям — погалено от огъня — перо от пепелта
и с краските на укротено минало — на въглен —
рисувам жадно скиците на живия си ден.
Живея като Феникс — важен уж и много знаещ,
но тайно и с усмивка — огнена и неразбрана —
перото си да натопя в дъга наместо въглен
и в пергамента своето мълчание да прогоря мечтая.
Живея като Феникс — но по-малко мъдро,
по-малко благородно, по-малко красиво.
Живея като Феникс в Огъня
и всеки ден е Краят.