Смъртта на несподеленото

I. Хайзенберг
Седя на една малка маса
в едно малко кафене в Барселона
и изучавам лицата на хората
които не ме забелязват.
Мислите ми се разхождат,
съблечени само по импулс,
с лист хартия и молив в ръка
и изчисляват неопределеността
на своето местоположение
по формула, отпечатана върху етикета
на бутилка вино.

II. Превер
Докато пиша всичко това
отварям запечатано пакетче
с чай от лайка,
в което няма чай.
Усмихвам се на провидението,
което вече знае
какво се каня да напиша,
а сервитьорът се усмихва извинително —
тук и така дори Превер,
закусвайки с кафе,
не би написал нищо.

III. Шрьодингер
Може би котаракът от кутията,
в която няма котарак,
е изпил чая от пакетчето,
в което няма чай,
под сянката на дървото,
което — в пълна тишина —
не е паднало в гората,
в компанията на Лудия шапкар.
Ще има ли кой да чуе
доволното му мъркане
или и тази история
няма да се е случила?

IV. Албинони
Аз съвсем неопределено
мога да кажа,
че съм някъде тук.
И само неспокойните ми страхове,
останали несподелени,
са по-истински от всякога,
а тревожното им анданте
смущава заглъхващите ноти
на умълчаното адажио.

Снимка: Josh Harper / Flickr