Здравейте!
Към средата на 2013 година реших да си заделя едно ъгълче, в което да трупам на купчинка част от нещата, с които се сблъсквам, които ме впечатляват, гневят, карат да се усмихвам. Неща, които забързаният поток на времето в социалните мрежи безмилостно отмива.
Днес май живеем във време, в което и казаното, и написаното, отлитат еднакво надалеч. Това, което остава, е прочетеното. И тъй като четенето е едно от заниманията, които винаги са ми доставяли истинско удоволствие, ще ползвам този блог с много егоистични подбуди — да мога да чета и препрочитам това, което в някакъв момент съм сметнал за важно и ме е провокирало да заема позиция.
Такива бяха намеренията ми. Но написаното заживява свой собствен живот и дори авторът му няма власт над него. Седмица след седмица, блогът приютяваше и насърчаваше думите ми, които се съюзяваха срещу мен в Стихове и постепенно завладяха тези страници. Сигурно в това има някакъв смисъл. Появяваха се и други текстове, появи се и все още скромното ъгълче за Ноти, в което битуват изпълнители, групи и хора на музиката, които оставят у мен усещането за вечност. Личното ми правило – само едно споменаване, само един клип. Останалото са тайни чекмеджета и пътеки, които всеки трябва да изследва самичък. Защото не искам да натрапвам никому нищо — нали помните това.
Извън тази лична утилитарност, всеки, който би се поспрял и хвърлил едно око на текстовете, е добре дошъл.
Анди Стойчев
andystoycheff [at] gmail.com
