Чаша дъжд

Написах името си със боички
на лист по-бял и от най-бялото платно,
но гръмна гръм, смрачи се, дъжд листа посипа
и буквите отми и сля в едно.

Ти мислиш, че си победил, нали? Че си отмил и мен?
О, да – след сто години няма да ме има,
ще избледняват цветовете и ще идват зими.
Но всяка капка дъжд ще носи цвят от мен.

Защото – още щом листа докосне –
не капката отмива буквите във Анди там,
а Анди цял се вмъква в нея тихо
и свойто име с цвят и блясък смесва сам.

Аз всички цветни капки кротко в шепи ще сбера,
а пък листа – като платно на вятър ще опъна.
Ще полетя над облаците, над дъжда
и себе си надвил – ще победя и тебе.

И всяка нощ ще се изправям – сам,
без чужда помощ, без бастун, количка
и ще покривам лист след лист
с усмивка тиха и с най-цветните боички.

Налей си чаша дъжд сега, отпий вкуса ми,
а после погледни навън и горе –
там всички мои усмивки неусмихнати
ще съм събрал в едно намигване.

Снимка: cilou101/Flickr

Снимка: cilou101/Flickr

Това също може да ти хареса...