Физика на психиката в две букви и един принц
Едно Фи – огледало уж истинно ясно на вид,
пощадено от времето, ненадраскано, непропукано,
а всъщност от Мьобиус здраво усукано.
Пред огледалото, малки принце,
рус перчем към звездите протегнат смутено приглаждаш
и неспокойно във своето пси се оглеждаш.
Едно Фи без сечение, Фи непремеримо,
Фи измамно дълбоко, сече безпощадно жестоко
едно Пси принцово чисто, Пси на роза без тръни.
Едно търсещо и-Пси задава въпроси, на които
Фи уж огледално, но всъщност дълбоко измамно,
гръб обръща, а тебе дарява със образ подправен.
Не задавай въпроси, принце малък,
и не се доверявай на оня,
който по-измамен от Пък е по свойта порода.
Помни, бели принце, и спокоен заспи,
твоята роза все там е и все в нетърпение чака
опитоменото свое принцово Пси.
Чисто Пси, принце, без бодли,
въоръжено с най-добрите ти топли усмивки.
Странно как огледалното Фи
връща твоя образ на принц – но с корона от тръни.