Тристан
В очите му чета — уплашени от мен — прегръдки
и все пак топло сгушва рошави тревоги на гърдите ми
а щом света разкъсат пак на тялото ми тръпките
уплашена ръка прегръща храбро дните ми.
Но изморено — късно вечер — Принцът на тъгата
предава се в прегръдката на меката възглавница
преправил мигом — както само могат го децата —
тъгата своя — на Цветепродавница.
Снимка: John Bennett / Flickr
