Тристан

В очите му чета — уплашени от мен — прегръдки
и все пак топло сгушва рошави тревоги на гърдите ми
а щом света разкъсат пак на тялото ми тръпките
уплашена ръка прегръща храбро дните ми.

Но изморено — късно вечер — Принцът на тъгата
предава се в прегръдката на меката възглавница
преправил мигом — както само могат го децата —
тъгата своя — на Цветепродавница.

Снимка: John Bennett / Flickr

Снимка: John Bennett / Flickr

Това също може да ти хареса...