Така те пазя в мен
Отивайки си,
две неща ми каза:
“не хващай нож —
от лошото аз ще те пазя”.
Пазѝ ме още —
твоята усмивка
тогава сгуших
в детската обвивка.
А после станах пламък,
роден в жарта
на болката, в която
ти угасна и заспа.
Така те пазя в мен —
накратко,
момче от пламък с два живота
и неговият непораснал батко.