Сонет

Един сонет в отговор на закачливото предизвикателство на скъп приятел 🙂 Не можех да пренебрегна ръкавицата — и на свой ред хвърлих моята!

—

Към бляскавите партии — в театъра възможни —
ламтеж таят — най-често — слабите актьори,
очаквайки в костюмите на образите сложни
да шмугнат скрито шумния талант на аматьори.

Бездарният поет пък може — с малко помощ свише —
за ужас общ и сред молби сърдечни “не, недей!”
дори сонет — на пръсти вдигнат някак — да напише.
(Фортуна благосклонна е понякога към ваш Андрей!)

Но ако облика на Йорик си приел по своя воля,
ще трябва патоса в гласа — и сам гласа — да укротиш
редувайки питиета в чакане на по-удобна роля,
в която баритона си с по-топъл грим да заявиш.

Известно е — богати репертоари, гримове и краски
прикриват красотата на артиста, неговия ум и ласки.

Снимка: Ръкописът на “Сонет на сонетите” от Робърт Бърнс, 1788 г.