Пътници са стиховете на поета

Сред меките възглавници на пода, пред една камина,
са скупчени идеи за стихове и безприличия –
в компанията на висока – с плътно тяло – чаша вино
безплътни думи кандидатстват за величие.

На топки смачкани са бивши мисли – пренебрегнати –
и през намачканото от ръката на критик пространство
към думи в чужди редове протягат се напрегнати
възбудено сега надничат – като пътник в странство.

А зад решетката, оттатък времето на сътворението,
най-запаленият почитател на стиховете на поета
преглъща с ритуален плам недоумението
на неуспели кандидати за домашната му библиотека.

_

Колко александрийски библиотеки са погълнали камините
и как изобщо има още писатели по барикадите,
щом думна пепел драска по гърлата на комините,
и всички думи вече са били на кладата?

Снимка: Riccardo Cuppini / Flickr