Пожелаване за дъжд

Ако някога, когато си отида
поискаш пак да ме докоснеш,
тръгни със вятъра – иди, където той отива,
защото там и аз ще съм отишъл.

Не тръгвай, остани, виж колко е красиво
и как намига хитровито облачето сиво…
Вдъхни дълбоко, тихичко, полека —
чуй как дъждът ни гали с нежност мека
и как остава с нас, и как рисува с капки
на слетите ни мисли миговете кратки.

Когато вече нито влак, ни самолет
ще могат да ме доближат до теб,
когато няма да ме има, ти помни —
с отворени за твоето обичане очи
и с всяко пожелаване за дъжд
аз ще се раждам и умирам по веднъж.

—

И ще тичам на топлия дъжд под завивката
да те целувам — отново и пак — по усмивката.

Снимка: cilou101/Flickr