Мюзикълът Дон Жуан, “Сам”

“Дон Жуан” уверено и достойно може да съперничи на друг свой събрат в същия жанр — Notre-Dame de Paris. Вероятно защото и върху двата мюзикъла работят Luc Plamondon (либрето) и Richard Cocciante (музика).

Текстът на “Сам” ми допадна, не на последно място заради няколкото много елегантни метафори в него. Позволих си бърз превод, който със сигурност няма претенции да докосва тази елегантност, но пък би помогнал мъничко на тези, за които френският език е дважди чужд — и буквално, и метафорично 😉

Seul, comme en exil
Comme un naufragé sur son île
Comme le funambule sur un fil

Сам, като обречен на изгнание,
като крушенец в свойто отчаяние,
като въжеиграч в самотното си занимание.

Seul parce qu’on a tout pris, parce qu’on a eu tort
C’est se croire en vie même quand on est mort
C’est abandonner sa chance à un autre
Sans jamais pouvoir oublier sa faute
Seul parce que l’amour a changé de camp
C’est des cris de peine, mais qui les entend?

Сам, защото с пълни шепи взимах — и сгреших.
Сам е като да си мъртъв стих, а още да се чувстваш жив.
Късмета си да ритнеш със насмешка
и цял живот да помниш тая своя грешка.
Сам, защото любовта е предпочела друго —
това е вик от болка, ала кой го чува?

Seul parce qu’on n’a pas su lire entre les lignes
Qu’on n’a pas voulu regarder les signes
Parce qu’on écoutait sans jamais le croire
Quand l’amour s’en va, c’est toujours trop tard
Seul, c’est une nuit qui n’en finit pas
C’est une elle sans lui, c’est un toi sans moi

Сам, защото не прочетох между редовете,
не пожелах да видя знаците на боговете.
Когато любовта отишла е отвъд, далече,
е трудно да повярваш, че е твърде късно вече.
Сам — това е нощ, която няма край, не свършва в ден,
това е Тя без Той, това си Ти без Мен.

Seul, comme en équilibre
Seul, prisonnier parce qu’on est libre
Seul comme une histoire sans son livre

Сам, като везни, замръзнали завинаги.
Сам, като затворник със счупени вериги.
Сам, като приказка, останала без книга.

Seul parce qu’on a tout pris, parce qu’on a eu tort
C’est se croire en vie même quand on est mort
C’est abandonner sa chance à un autre
Sans jamais pouvoir oublier sa faute
Seul parce que l’amour a changé de camp
C’est des cris de peine, mais qui les entend?

Сам, защото с пълни шепи взимах — и сгреших.
Сам е като да си мъртъв стих, а още да се чувстваш жив.
Късмета си да ритнеш със насмешка
и цял живот да помниш тая своя грешка.
Сам, защото любовта е предпочела друго —
това е вик от болка, ала кой го чува?

Seul parce qu’on n’a pas su lire entre les lignes
Qu’on n’a pas voulu regarder les signes
Parce qu’on écoutait sans jamais le croire
Quand l’amour s’en va, c’est toujours trop tard
Seul, c’est une nuit qui n’en finit pas
C’est une elle sans lui, c’est un toi sans moi

Сам, защото не прочетох между редовете,
не пожелах да видя знаците на боговете.
Когато любовта отишла е отвъд, далече,
е трудно да повярваш, че е твърде късно вече.
Сам — това е нощ, която няма край, не свършва в ден,
това е Тя без Той, това си Ти без Мен.

Seul, qui n’a jamais été seul?
Seul, ma place à ceux qui la veulent

Сам, кой не е някога и някъде оставал сам?
Сам, аз всекиму отстъпвам мястото си там.

Seul comme un condamné devant l’échafaud
Comme un innocent devant son bourreau
Seul comme un enfant qui cherche son père
Seul comme le mendiant qui s’endort à terre
Parce qu’on a passé sa vie sans la voir
On se trouve seul devant son miroir

Сам, като пред ешафод, над който черна птица грачи,
като невинен, вперил питащ поглед във палача.
Сам, като дете, което търси на големите ръката,
сам, като просяк, заспал направо на земята.
Защото пясъкът изтече, без да мога да те зърна,
пред огледалото съм сам, дори когато се обърна.

Seul parce qu’on a tout pris, parce qu’on a eu tort
C’est se croire en vie même quand on est mort
C’est abandonner sa chance à un autre
Sans jamais pouvoir oublier sa faute
Seul parce que l’amour a changé de camp
C’est des cris de peine, mais qui les entend?

Сам, защото с пълни шепи взимах — и сгреших.
Сам е като да си мъртъв стих, а още да се чувстваш жив.
Късмета си да ритнеш със насмешка
и цял живот да помниш тая своя грешка.
Сам, защото любовта е предпочела друго —
това е вик от болка, ала кой го чува?

Seul parce qu’on n’a pas su lire entre les lignes
Qu’on n’a pas voulu regarder les signes
Parce qu’on écoutait sans jamais le croire
Quand l’amour s’en va, c’est toujours trop tard
Seul, c’est une nuit qui n’en finit pas
C’est une elle sans lui, c’est un toi sans moi

Сам, защото не прочетох между редовете,
не пожелах да видя знаците на боговете.
Когато любовта отишла е отвъд, далече,
е трудно да повярваш, че е твърде късно вече.
Сам — това е нощ, която няма край, не свършва в ден,
това е Тя без Той, това си Ти без Мен.

Seul comme un condamné devant l’échafaud
Comme un innocent devant son bourreau
Seul comme un enfant qui cherche son père
Seul comme le mendiant qui s’endort à terre
Parce qu’on a passé sa vie sans la voir
On se trouve seul devant son miroir

Сам, като пред ешафод, над който черна птица грачи,
като невинен, вперил питащ поглед във палача.
Сам, като дете, което търси на големите ръката,
сам, като просяк, заспал направо на земята.
Защото пясъкът изтече, без да мога да те зърна,
пред огледалото съм сам, дори когато се обърна.

Seul.

Сам.