Кондор

Господар на небето, Повелител на всичко летящо,
мощно обгръща с крилете си хода на времето
в нокти грабнал сърцето си — още туптящо —
и на своята вечна надежда в Човеците бремето.

Той мисли високо, пронизващо, бляскаво древно,
обича бездънно и младо — със смръзваща жар —
говори с гласа на спокойния дъжд и на бурите гневни,
гали с полет Земята, но вречен в любов е на Вятъра.

***

Утро. Съмва се пак. Но как само различно е всичко,
щом душа на Кондор се събужда във тяло на птичка…

Снимка: Eric Miraglia / Flickr

Снимка: Eric Miraglia / Flickr

Това също може да ти хареса...