Едно момче

Нека тези стихове бъдат подарък за един човек, който знае и умее хиляди неща, но най-добър е в това да раздава късчета от себе си, за да прави живота на другите по-хубав и светъл.

Едно момче върви към светлината, а на гърба си носи
добри мечти и мрачни демони, събрани в седем дни и сто животи.
За всеки пали свещ, тъгува, радва се — ала самичък
пътува през света, намислил милиард въпроси.
Протегнеш ли ръка, почти го стигаш — да, почти!
Че той насън живее с демони, а пък на живо — спи в мечти.

И в тъмното, във мигналата краткост на безкрая,
догарят в пламъка на неговата свещ магична
дарените парченца доброта, грижливо сбрани.
А там, назад, де огънят заспал е от умора вече,
разплакан восък с ревност пази таз Голгота лична,
застинал в образа усмихнат на едно пътуващо момче.

Снимка: Марко Марков. Всички права запазени.