Печат
В очите ти го чувам — като водопаден грохот —
това уплашено ‘Обичам те’,
непромълвено иззад устните, залостени
с най-яките резета — мълчаливите.
И всеки път, когато тихичко не ми го казваш,
поглеждам си дланта, а там
като връз плащеница бледно свети в мрака
печатът скъп на твойта длан.
И всяка сутрин не до теб
съм все по-твой.
Снимка: Rotäffchen/Flickr. Всички права запазени.
