Джинове и стари лампи

Тая далечност не ми е по джоба изобщо,
но за друга не сменям ни нея, ни теб.
Джоба кърпя с оранжев конец тайно нощем,
а с петачета пращам усмивки по Феб.

С парченце магия пак викам от лампата Джина
и рисувам му карта — по памет — на твойта ръка.
И дъхвам по нея с дъха на изпитото заедно вино —
тоя спомен ключът ще да бъде от тайна врата.

Соча образ в албум с ненаправени снимки — присъда.
Удивен и с невяра побутва ме Джина без тяло —
Там ли трябва да ида? После що с мен ще бъде?
Всеки джин ослепял би в магически чистото бяло!

Трепвам само. А после духът в светлината потъва.
На път към Навън, всеусмихнат, всичко важно видял,
купчинка изтъркани лампи бастунчето спъва:
тропва тихо-гръмовно — както могат го само бастуните в бяло.

Снимка: Caroline Savini/Flickr. All rights reserved.