Вретено

“Вретено” е стихотворение, което Моис Бело написа след и по повод “Трите мойри”. Моис успява по невероятен начин да усеща това, което се опитвам да изразя, и го пресъздава и надгражда великолепно. Ако моето писане е като на дете, което е направило пясъчен замък, а после е продължило нататък, оставяйки замъка недовършен и на милостта на вълните, то Моис е този, който досъгражда кулите на замъка и го запазва цял и красив. И тъй, “Вретено” и “Трите мойри” трябва да се четат заедно. Благодаря ти, приятелю!

Три силуета предат битието,
а той на мечти го разприда,
отваря очи, завивките рита
и хуква с вретено в ръцете.

Откраднал съдбата си, себеорисан,
възторжен нагазва в морето разпенено –
подскача и бие от радост вретеното,
скрито под тънката риза.

Но сепва се нишката и като жица
в гърдите с изгаряща ярост се врязва –
строшено вретеното бавно угасва
в две черни от болка зеници…

Той нощем пред прага си на тротоара
три хляба и вино, и дребни монети
оставя за строгите три силуета,
но сутрин ръка му целуват клошарите.

А той ги разпитва, той отговор проси –
Не видяхте ли нейде тук късчета прежда?
Разбират го те и мъниста му носят –
искрящи мъниста надежда.

Снимка: Joe Dsilva/Flickr

Снимка: Joe Dsilva/Flickr

Това също може да ти хареса...

3 Responses

  1. 04/10/2013

    […] е задължително да прочетете и неговия побратим “Вретено” на Моис […]

  2. 15/11/2013

    […] и продължават една тема, започната с Трите мойри, Вретено и Докосващ ум, а може би и други. Но не я приключват. […]

  3. 29/12/2013

    […] и продължават една тема, започната с Трите мойри, Вретено и Докосващ ум, а може би и други. Но не я приключват. Още […]