Бял стих за едно птиче
Влюбих се в птиче.
Кротко кацна до мен, огледа се,
сгуши се в шепи.
Окъпа се в моите сълзи на радост,
погледна ме тихо, прегърна ме с поглед,
изпърха да литне.
Вдигнах шепи нагоре към слънцето
и затворих очи – да не видя
как от мен си отива.
После с най-острия нож
си отрязах крилата,
които сам бях измислил,
в които сам бях повярвал,
та със теб да летя.
Запазих едно перо само в душата,
с което насън да ти пиша,
докато първият сутрешен лъч
не прониже сълзите в очите
и не ги пресуши.
Всяко птиче в небето на теб е прилично,
но да обичам прилично не искам,
а да обичам различно от теб – не умея.