Белите магьосници
Още ги има. Мантиите вълшебни
са скрити днес под строгите костюми,
проблясъкът на жезлите им древни
грижливо скътан е — облечен в думи.
Сред нас вървят. Магията висока
сбира любов, трапчинки и въпроси,
които човеците пилеят напосоки
и карат вятъра — наместо тях — да носи.
Не е късно. Тъмното и мракът
напомнят само на света ни нощем
как любовта на светлото е знакът
и как за нея не е — не е! — късно още.
—
Малко сме вече. Братята ми строги
бледнеят в тъжната прозрачност тънка
на чезнещите бели еднорози
и на чуждеещия свят навънка.
Снимка: © http://t–k.deviantart.com/
