Ангели от камък

Какво пък, тъй е редно –
листата вече уморено не шумят
под стъпките на уморената надежда,
студен бастун през мократа мъгла
треперещо в студеното проглежда.

Какво пък, тъй е просто –
ръка протягат ангели от камък.
Когато падна, паднал ангел къща
за мен ще вдигне от изправен камък
и после векове ще ме прегръща.

Това също може да ти хареса...